Тъй като чувството на тъга и неработоспособност са много честа част от нормалните човешки преживявания, наличието на диагностични критерии, които да разграничават патологична тъга от нормалния отговор на стрес и нараняване е от особена важност. Основните черти на депресивния синдром са депресивно настроение, загуба на преживяване за удоволствие, липса на енергия, песимистично мислене, значително нарушение на общото, семейното, социалното, трудовото функциониране.

Депресивни синдроми

Депресивният синдром се характеризира със следната триада: потиснато настроение, забавен мисловен процес, липса на желание и инициативност и към тези прояви в тежките случаи могат да се добавят и психотични симптоми- налудности и/или халюцинации. Основните симптоми са понижено настроение, загуба на интереси и способността за изживяване на радост или удоволствие, уморяемост и спад на активността, нарушена концентрация и внимание, понижена самооценка и себенеувереност, идеи за виновност и песимистично възприемане на бъдещето, мисли или действия за себеувреждане или самоубийство, нарушения на съня, понижен апетит. Депресивният епизод се разделя на лек, уморено тежък и тежък епизод. За да се постави диагнозата депресивен епизод, симптомите трябва да са на лице поне 2 седмици.

При умерения депресивен епизод главните симптоми са депресивно настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост, песимистични мисли, намалена енергия, които водят до ограничение на социалното и трудовото функциониране. Външният изглед на депресивно болните е характерен- както видът, така и облеклото са занемарени. Лице изразът е тъжен, с увиснали краища на устните, дълбока бръчка между веждите, редки мигания на очите, отпуснати рамене. Походката е забавена, редуцирана мимична и жестова изразност са налице.

Най-характерният симптом е пониженото настроение- дистимия, което се характеризира с липсата на всякакви положителни емоции. Депресивното настроение е на лице през по-голяма част от деня, с леки колебания и липса на отговор на външни въздействия, например при съобщаване на добра новина. На лице са денонощни колебания, със сутрешно влошаване и подобрение в хода на деня. Болните не изпитват радост и удоволствие, престават да чувстват любов и привързаност, спират да се интересуват от всичко. Това състояние често пъти наподобява тъга, но много често се съпътства от вътрешно напрежение и неудовлетворение. По-младите пациенти изглеждат тъжни, а по-възрастните са повече тревожно потиснати. Освен чувството на тъга и потиснатост, депресивно болните често имат страх. Този страх в повечето случаи не е свързан с конкретни представи и е “свободно плуващ страх”. Болният не може да обясни защо се страхува, но той е напрегнат, неспокоен, очаква да се случи нещо лошо, без да знае от къде ще дойде и в какво ще се изрази. Това състояние на тъга, на вътрешно напрежение, на потиснатост се изживява изключително мъчително. Най-трудно се изживява изчезването на положителни чувства към близките- деца, внуци, съпруг, съпруга, родители. Те се измъчват, обвиняват се, че са станали безчувствени към най-близките си, че никакви човешки чувства няма у тях- симптом известен като anaesthesia dolorosa psychia. Безпричинната тъга и мъка може да стане толкова интензивна, че да добие витална характеристика. Това е огромна, страшна мъка, която болните усещат като физическо страдани и болка, най-често зад гръдната кост или в сърдечната област. Тежестта на депресивната симптоматика може да варира в рамките на денонощието. Най-често самоубийствата се извършват рано сутрин. В следобедните часове и привечер може да настъпи известно разведряване, като това може да създаде илюзия за пълно здраве.

Депресията се характеризира и с когнитивни симптоми. Хората с депресия отговарят на задаваните въпроси с дълги латентни паузи, бавно, с тих глас или не говорят. При възрастни болни може да се наблюдава леко ускорен мисловен процес, вместо забавен. Болните смятат, че са загубили паметта си. За разлика от дементно болните, депресивно болните пациенти преживяват изключително мъчително забавения темп на мисловния процес, като считат, че са оглупели, изпитват страх от ежедневните си задължения. След преминаване на депресивния епизод и този симптом отзвучава. Потиснатото настроение и забавения асоциативен поток водят и до силно изразена психомоторна потиснатост. Болните не само бавно и мъчно говорят, но при тях са потиснати и общата двигателност, мимика и жестикулация. Често имат мисли за безполезност и песимистични мисли. Мислите за безпомощност често се придружават и от идеи за безнадеждност, а тези за вина често придобиват неразбиваема форма. Болните се концентрират върху неуспехите си.

Промените в поведението се изразяват във: анхедония, болните с усилие извършват ежедневните си действия, не изпитват желание да участват в други дейности, избягват социални контакти. Имат силна загуба на енергия и отчетлива отпадналост. Психомотрната забавеност е честа- движенията са забавени, седят с наведена глава, със скръстени ръце, движат се и говорят бавно, паузите са необичайно продължителни. Когато тревожността е тежка болните не могат да останат в седнало положение- стават, сядат, движат се из стаята. Лесно раздразнителни са.

При депресията се наблюдава нарушение на съня, промяна на теглото, изразяваща се в намален или засилен апетит, често се наблюдава запек, уморяемост, намалено либидо, сухота в устата, болки по тялото. При депресия се срещат симптоми като деперсонализация, обсесивни симптоми, панически атаки, дисоциативни симптоми. Колкото по-тежка е депресията, толкова по-интензивни са и симптомите.

Как се лекува?

Най-ефективният подход при лечение на депресия, ако тя не е в остра и клинична фаза когато се нуждае от антидепресанти, е психотерапията и по-специално когнитивно-поведенческата терапия. Психолог Лилия Стефанова се занимава повече от 10 години с поведенческа терапия, като е разработила редица собствени подходи, включващи елементи от хипнотерапията, лайф коучинга, мотивационното интервюиране, както и техники за релаксация. Според редица изследвания терапията е съпоставима с медикаментозната такава, по ефективност- в над 85 % от посетилите клиенти се наблюдава подобрение по отношение на негативните симптоми. Също така, когато е приложена правилно, води до пълно възстановяване, без рецидиви. Психологическото консултиране е по-щадящ метод, който избягва потенциални негативни ефекти на различните лекарства, както и създава нови поведенчески стратегии, които клиентите могат да използват и след прекратяване на терапевтичния процес. Терапията е метод, който не може да навреди, подходящ е за всеки човек, като конкретно когнитивно- поведенческата терапия е приложима от тийнейджъри до възрастни клиенти. Не се колебайте още сега да потърсите помощ и да се свържете с психолог Лилия Стефанова!