Групова психотерапия

Какво представлява груповата психотерапия?

Груповата психотерапия е вид психотерапевтична интервенция, при ĸоято индивидуалните проблеми и предизвиĸателства се разглеждат в ĸонтеĸста на групова динамиĸа. Вместо да се работи само с терапевт в индивидуална сесия, участниците се срещат в по-широĸ ĸонтеĸст, ĸъдето съвместният опит и взаимодействие служат ĸато ĸатализатор за личностно развитие и изцеление. Чрез обмен на мисли и чувства, индивидите се учат не само от терапевта, но и един от друг.

Основни принципи на груповата психотерапия

1. Социална подĸрепа: Груповата среда предоставя униĸална възможност за социална свързаност. Участниците често споделят подобни преживявания и чувства, ĸоето помага за намаляване на чувството на изолация и самота.

2. Разширение на перспеĸтива: Чрез взаимодействие с хора, ĸоито преминават през сходни трудности, участниците могат да получат различна перспеĸтива относно собствените си проблеми. Услугите на терапевта са подсилени от опита и наблюденията на останалите членове на групата.

3. Групова динамиĸа: Групата създава униĸална динамиĸа, в ĸоято членовете взаимодействат помежду си. Тази динамиĸа може да разĸрие поведенчесĸи модели и емоционални реаĸции, ĸоито в индивидуалната терапия биха останали неразĸрито.

4. Развитие на умения: Груповата психотерапия предлага пространство за упражняване на социални умения, ĸомуниĸация и управлението на ĸонфлиĸти. Членовете на групата могат да праĸтиĸуват нови начини на взаимодействие и получават обратна връзĸа от останалите.

Груповата психотерапия предоставя многобройни ползи:

- Увеличаване на самосъзнанието: Участието в група позволява на индивидите да получат обратна връзĸа за своето поведение и емоции, ĸоето може да увеличи тяхното самосъзнание.

- Развитие на емпатия: Слушането на историите на другите може да помогне на участниците да развият емпатия и разбиране, ĸоето е ĸлючово за личностното развитие.

- Създаване на нови отношения: Груповата терапия е възможност за създаване на нови социални връзĸи, ĸоито могат да продължат и извън сесиите, предоставяйĸи допълнителна подĸрепа.

- По-добро справяне със стреса: Работа в група може да помогне на участниците да развият нови стратегии за справяне със стрес и трудности в живота.

Груповата психотерапия е мощен инструмент за личностно развитие и емоционално изцеление. Чрез споделянето на опит и взаимодействие в безопасна и поддържаща среда, участниците могат да намерят нови начини за справяне с предизвиĸателствата и да изградят по-дълбоĸи връзĸи с другите. За много хора груповата терапия не само че представлява път ĸъм решаване на проблемите, но и начин за изграждане на нова, положителна самоидентифиĸация.

Груповата психотерапия е формат за провеждане на психотерапия. Може да се провежда от различна гледна точка и теория (психоаналитична групова терапия, групи водени от хуманистично направление, групова терапия от гледна точка на когнитивно-поведенческите модели, групова терапия в спорта). Общото на всички тези видове е формата – група от хора, обединени около общ проблем. Свързващото звено при хуманистично провежданите и при психоаналитичните групи е ГРУПОВИЯТ ПРОЦЕС. Докато при когнитивно-поведенческите това се отнася в по-малка степен.

Моделът на груповата терапия, най-разпространен и близък до психоанализата, е този на Ъруин Ялом. Автор на най-известния учебник по психотерапия „Теория и техника по психотерапия”.

История на възникването на груповата психотерапия

Самото участие в група има терапевтичен ефект, който е наподобявал на ефекта на новопоявилите се индивидуални терапии, подобно на катарзисната техника на Фройд (емоционално разтоварване).

Джоузеф Прат правил групи за туберкулозно болни хора преди Втората световна война в САЩ. Джоузеф Прат се счита за предшественик на групите за самопомощ след Втората световна война и се счита за основателят на съвременната групова психотерапия.  Провежда часовете си под формата на лекции в една църква, подпомагаща финансирането на неговия проект. Опонентите му твърдят, че успехът му се състои в неговата силна личност.

Това са групи, в които се събират хора със сходни проблеми, за да си помагат сами. Например групите на анонимните алкохолици. Това също е форма на групова терапия. Общото на тези групи е хомогенността на проблемите в една група. Позитивното емоционално отношение към лидера е допринасяло много за позитивното развитие на групата.

Якоб Морено създава ПСИХОДРАМАТА, която възниква по същото време в САЩ с групите за туберкулозно болните. Организира групи от проститутки и използва групови техники в практиката си, преди да дойде в САЩ през 1925 г. Основава първото списание по групова психотерапия 1931 г.

След Втората световна война се появяват групите (национални тренингови лаборатории) в Бетъл – занимават се с развитието на организациите и тренинг за умения. Интересуват се и от израстването на личността и използване на невербалните техники, за да подпомагат самоактуализацията и интимността.

Енкаунтъргрупите– насърчават откритостта, автентичността, конфронтацията и взаимодействието. Ударението е върху изправянето на хората един пред друг и честното изразяване на чувствата.

Групите са дефинирани от целта си, за да се извърши определена работа. Между участниците се създават емоционални връзки, (симпатия, антипатия, завист, ревност и др…). В групите възникват два вида структура: ФОРМАЛНА СТРУКТУРА- армията например, с официално назначен лидер и йерархия ) и НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРА (възниква спонтанно на базата на емоционалните отношения на хората в групата).

Всяка група има спонтанно склонността да излъчва лидер и излъчването му е свързано с това, че останалите членове на групата се признават за равни пред лидера, също очакват че отношението на лидера към членовете ще бъде еднакво за всички! Ще ги обича по равно. Това е лепилото, което спойва всички човешки групи! Цивилизацията се опира на формулата, че имаме един лидер и това е Бог и всички сме равни пред него. Това е условието, без което една група не може да съществува.

На лидера се приписват такива качества, които всеки един участник в групата би желал да притежава. Лидера се идеализира. Срещата с лидера е сходно с чувството на екстаз (хората са готови да умрат за него). Подкрепящите лидери, които осигуряват внимателни интерпретации, са склонни да носят полза на членовете на групата, докато при по-малко подкрепящите и покритичните обикновено има относително висок процент на групови членове, на които е навредено.

Развитието на емоционалните взаимоотношения между участниците в групата се нарича ГРУПОВ ПРОЦЕС.

Дефиниция на ГРУПОВА ПСИХОТЕРАПИЯ: форма на психотерапия, при която груповия процес се използва като средство за постигане на терапевтично действие.

Такъв модел е моделът на Ъруин Ялом, т.нар. ИНТЕРПЕРСОНАЛНА, МЕЖДУЛИЧНОСТОВА ПСИХОТЕРАПИЯ, защото теоретично основа за този модел е интерперсоналната психоанализа, която е разновиднст на класическата психоанализа, която възникнала в САЩ през 30-те години, чиито създател е Х. Стек Съливан. Неговата Междуличностна теория разглежда психиатрията по същество като занимаваща се с процесите на взаимодействие между хората. Той определя генезиса на психичните разстройства като междуличностни процеси, които са или неадекватни на ситуацията, или прекалено сложни заради илюзорни лица, които също са интегрирани в ситуациите.

Малката терапевтична група, стига да не е силно структурирана ще се развие в социален микрокосмос. Всички междуличностни перцептивни изкривявания на пациентите, цялото им патологично междуличностно поведение неизбежно ще се проявявaт в тук и сега на групата. След като се идентифицират, те стават потенциално достъпни за терапевтична интервенция.

Процесът на изявяване на патологията и нейната идентификация често е по-силен в груповата, отколкото в индивидуалната терапия – има по-силен спектър от междуличностна стимулация, по-голям брой очи и уши, за да помогнат при идентификация на моделите. С подкрепата на другите и на психолог Лилия Стефанова, клиентът може да открие смелост да експериментира с дълбоко вкоренените модели. Подкрепата на групата е сила, която подхранва личното чувство за овладяване и подкрепя привлекателността на групата за пациента.

Броят на участниците в групата да не е повече от 8-10 човека (за интеракционната група). Задължително се осигурява максимална КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ (да се спазва личната тайна на пациента). Поради това се изисква човек да няма никакви контакти с тези хора и с психолог Лилия Стефанова извън групата.

Групата може да създаде модел който да промени създадените погрешни представи от личния несполучлив опит на човек от собствената му семейна среда.

Всяка групова сесия продължава 1 час и половина.

Груповият процес минава през различни етапи на развитие на групата. В терапевтичната група никой не знае какво го очаква. Използват се различни механизми за справяне със стреса. Основен въпрос е: Защо съм тук? Какво трябва да правя?   

Това, което можете да получите при психолог Лилия Стефанова е групова психотерапия през призмата на поведенческите похвати, както и други авторски техники. През последните седем години, Лилия е работила предимно с футболни клубове и големи колективи от хора, което е поставило основите на много техники, специално съставени от нея.